Използване на озонова стерилизация в плувни басейни

Открит през 40-те години на миналия век, озонът се използва за стерилизация и дезинфекция на вода през последните около 20 години. Има само два начина, по които озонът действа върху замърсителите във водата. Единият е директното окисление, което представлява директното действие на молекулите на озона върху замърсителите. Другият начин е индиректното окисление. Частичното разлагане на озона произвежда хидроксилни радикали и органични вещества във водата. Реакцията на индиректно окисление е доста бърза, неселективна и може да реагира с различни замърсители. Следните точки трябва да се имат предвид, когато се използват тези химични методи за стерилизация в плувния басейн.

1. Полуживотът на озона във водата е само около 3-18 минути, а цикълът на филтриране на водата в басейна е много по-дълъг. Следователно, озонът не дезинфекцира цялостно след навлизане в басейна, което води до непълна стерилизация на част от водата в него. Така че басейнът не може да бъде стерилизиран само с озон, вместо това е необходимо да се добавят хлорни дезинфектанти или да се използват стабилизатори на озон, за да се удължи времето на действие на озона във водата.

2. Озонът има силна способност да окислява, разлагайки органичната материя на прости молекули, които не влизат в процеса на озонова реакция с водния поток. Така че те могат да се превърнат в основно хранително вещество за растежа на зелени водорасли. В резултат на това стените на басейна или ъгълът му са предразположени към растеж на зелени водорасли. Концентрацията на озон във водата на басейна не може да убие зелените водорасли, така че ще има проблеми с евгеничния скрининг и лекарствената резистентност, което е друга причина за добавяне на хлорни дезинфектанти или озонови стабилизатори в озоновия резервоар.

3. Механизмът на реакция на озона в басейна е първо да разруши метаболизма на амоняка и азотните органични вещества в човешкото тяло (като пот, урина, носна слуз, еритема, пърхот и др.) и след това да унищожи микроорганизмите във водата. Когато басейнът е на пика, озонът филтрира водата, вместо да я стерилизира. С други думи, когато има много плувци, е възможно да се осигурят условия за растеж на колиформите. Следователно, времето за работа на озоновия генератор не трябва да е твърде кратко.

4. Озонът може да разгради органичната материя за кратко време, а процесът на окисляване на хлора е бавен. Затова, когато се използва озон, той трябва да бъде разположен така, че да третира органичната материя, че водата в басейна да няма възможност да се свързва с хлор. Това означава, че разположението на тръбопроводната система трябва първо да доведе до контакт на водата в басейна с озона, за да се разгради органичната материя, и след това да се задейства процесът на хлориране, което предотвратява образуването на миризма на хлор или взаимното унищожаване на озона и хлора.

5. Ефективността на дифузия на озона се определя от размера на мехурчето. Колкото по-малка е повърхността на мехурчето, толкова по-голяма е вероятността от контакт с вода. Следователно, твърде голямото мехурче не само има лоша ефективност, но и води до включване на нереагиращ озон в мехурчето. Когато мехурчето с озон прелее, това ще причини изгаряния на дихателните пътища, докато хората дишат.

6. Стойността на CT на озона (C за концентрация, T за време) е един от основните конструктивни параметри на озоновия генератор и дезинфекционната система. Например, озоновият генератор има концентрация на озон от 0,4 mg/L, а времето за контакт е 4 минути. Следователно стойността на CT е 1,6.

7. Окисляването на озона има способност за микрофлокулация. Когато озонът е напълно в контакт с него при ефективна CT стойност, той навлиза в тръбопроводната система на процедурата за скрининг. Способността за микрофлокулация е много ефективна, изисквайки само малко количество ензимен избистрящ агент. Лесно е да се поддържа дълбочината на водата над 70 метра.

8. Озоновата система не може да се използва за минерални или горещи извори, тъй като минералните или горещите извори съдържат големи количества железни йони, манганови йони и органични вещества. Добавянето на озон към вода с тази характеристика се използва най-вече за неутрализация и окисление, последвано от обезцветяване на желязото и мангана в басейна. Високата температура също е една от характеристиките на тази басейнова вода и е друг основен фактор, който не е подходящ за озоновата система. На практика озонът присъства във водата в басейна над 38 градуса по Целзий и е трудно да съществува повече от 30 секунди. Така че е почти невъзможно да се достигне ефективната CT стойност на озона за толкова кратко време на контакт.